РЕБЛОЗИЛ прах за инж разтвор фл 75 мг х 1 бр

Reblozyl е показан при възрастни за лечението на трансфузионно зависима анемия поради много нискорискови, нискорискови и среднорискови миелодиспластични синдроми (МДС) (вж. точка 5.1).

Reblozyl е показан при възрастни за лечението на анемия, свързана с трансфузионно зависима и трансфузионно независима бета-таласемия (вж. точка 5.1).

Дозировка и начин на приложение

Лечението трябва да се започне от лекар с опит в лечението на хематологични заболявания.

Дозировка

Преди всяко приложение на Reblozyl трябва да се оценява нивото на хемоглобина (Hb) на пациентите. В случай на трансфузия на еритроцитен концентрат (RBC), направена преди прилагането на дозата, за целите на дозирането трябва да се има предвид нивото на Hb преди трансфузията.

Препоръчителната начална доза Reblozyl е 1 mg/kg, прилагана веднъж на всеки

3 седмици.

Миелодиспластични синдроми

Диапазонът на препоръчителната желана концентрация на Hb е между 10 g/dl и 12 g/dl. Увеличаването на дозата при недостатъчен отговор е представено по-долу.

Таблица 1: Увеличаване на дозата при недостатъчен отговор

Доза от 1 mg/kg Увеличаване на дозата

Ако след поне 2 последователни дози от 1 mg/kgпациентът:≥ 10 g/dl и повишението на Hb е < 1 g/dl

Доза 1,33 mg/kg Увеличаване на дозата

Ако след поне 2 последователни дози от 1,33 mg/kg пациентът:≥ 10 g/dl и повишението на Hb е < 1 g/dl

не е без трансфузии на RBC или

не достигне концентрация на Hb

Дозата трябва да се увеличи до 1,33 mg/kg

не е без трансфузии на RBC или

не достигне концентрация на Hb

Дозата трябва да се увеличи до 1,75 mg/kg

Увеличаването на дозата не трябва да става на интервал, по-малък от 6 седмици

(2 приложения), и не трябва да се надвишава максималната доза 1,75 mg/kg на всеки

3 седмици. Дозата не трябва да се увеличава незабавно след отлагане на дозата.

При пациенти с ниво на Hb > 9 g/dl преди приложението на дозата и все още непостигнали независимост от трансфузия, по преценка на лекаря може да се наложи увеличаване на дозата; рискът от повишаване на Hb над целевия праг при съпътстваща трансфузия не може да се изключи.

При загуба на отговор (т.е. независимост от трансфузия) при пациента, дозата трябва да се увеличи с едно дозово ниво (вж. Таблица 2).

Трансфузионно зависима β-таласемия

При пациенти, които не постигат отговор, дефиниран като намаляване на нуждата от трансфузии на RBC поне с една трета след ≥ 2 последователни дози (6 седмици), при началната доза 1 mg/kg, дозата трябва да се увеличи до 1,25 mg/kg. Дозата не трябва да се увеличава над максималната доза 1,25 mg/kg на всеки 3 седмици.

Ако пациентът загуби отговор (ако нуждата от трансфузии на RBC се повиши отново след първоначалния отговор), дозата трябва да се увеличи с едно дозово ниво (вж.

Таблица 3).

Трансфузионно независима β-таласемия

При пациенти, които не постигат или не поддържат отговор, дефиниран като увеличение от изходното ниво на Hb с ≥ 1 g/dl спрямо изходното ниво преди приложението след ≥ 2 последователни дози (6 седмици) при същото дозово ниво (при отсъствие на трансфузии, т.е. поне 3 седмици след последната трансфузия), дозата трябва да се увеличи с едно дозово ниво (вж. Таблица 3). Не трябва да се превишава максималната доза 1,25 mg/kg на всеки 3 седмици.

Увеличаване до следващото дозово ниво

Увеличаването до следващото дозово ниво въз основа на настоящата доза е дадено по-долу.

Таблица 2: Увеличаване до следващото дозово ниво при МДС

Настояща доза Увеличена доза

0,8 mg/kg 1 mg/kg

1 mg/kg 1,33 mg/kg

1,33 mg/kg 1,75 mg/kg

Таблица 3: Увеличаване до следващото дозово ниво при β-таласемия

Настояща доза Увеличена доза

0,6 mg/kg* 0,8 mg/kg

0,8 mg/kg 1 mg/kg

1 mg/kg 1,25 mg/kg

* Приложимо само при трансфузионно независима β-таласемия.

Намаляване на дозата и отлагане на дозата

В случай на повишаване на Hb > 2 g/dl в рамките на 3 седмици при отсъствието на трансфузия в сравнение със стойността на Hb при предишната доза, дозата на Reblozyl трябва да се намали с едно дозово ниво.

Ако Hb е ≥ 12 g/dl при отсъствието на трансфузия в рамките на поне 3 седмици, дозата трябва да се отложи, докато Hb стане ≤ 11 g/dl. Ако има също така съпътстващо бързо повишаване на Hb спрямо стойността на Hb при предишната доза (> 2 g/dl в рамките на 3 седмици при отсъствието на трансфузия), трябва да се обмисли намаляване на дозата с една стъпка след отлагането на дозата.

Дозата не трябва да се намалява под 0,8 mg/kg (при МДС или трансфузионно зависима β-таласемия) и под 0,6 mg/kg (при трансфузионно независима β-таласемия).

По-долу са дадени намалените дози по време на лечение с луспатерцепт.

Таблица 4: Намалена доза при МДС

Настояща доза Намалена доза

1,75 mg/kg 1,33 mg/kg

1,33 mg/kg 1 mg/kg

1 mg/kg 0,8 mg/kg

Таблица 5: Намалена доза при β-таласемия

Настояща доза Намалена доза

1,25 mg/kg 1 mg/kg

1 mg/kg 0,8 mg/kg

0,8 mg/kg 0,6 mg/kg*

* Приложимо само при трансфузионно независима β-таласемия.

Промяна на дозата поради нежелани реакции

Указания за прекъсване или намаляване на дозата при нежелани реакции, свързани с лечението с луспатерцепт, са дадени в Таблица 6.

Таблица 6: Указания за промяна на дозата

Свързани с лечението нежелани реакции* Указания по отношение на дозата

Нежелани реакции степен 2 (вж. точка 4.8)

Прекъснете лечението

Подновете с предишната доза при подобряване на нежеланата реакция или връщане до изходното ниво

Свързани с лечението нежелани реакции* Указания по отношение на дозата

Хипертония степен ≥ 3 (вж. точка 4.8)

Други персистиращи нежелани реакции степен ≥ 3 (вж. точка 4.8)

Екстрамедуларни хематопоетични (EMХ) образувания, причиняващи сериозни усложнения (вж. точка 4.8)

Прекъснете лечението

Подновете с намалената доза след овладяване на кръвното налягане според насоките за намаляване на дозата

Прекъснете лечението

Подновете с предишната доза или с намалена доза при подобряване на нежеланата реакция или връщане към изходното ниво според насоките за намаляване на дозата

Спрете лечението

* степен 1: лека; степен 2: умерена; степен 3: тежка; и степен 4: животозастрашаваща.

Пропуснати дози

В случай на пропуснато или отложено планирано прилагане на лечението, на пациента трябва да се приложи Reblozyl възможно най-скоро и прилагането на дозата да продължи, както е предписано, с поне 3 седмици между дозите.

Пациенти, при които се наблюдава загуба на отговор

Ако при пациентите се наблюдава загуба на отговор на Reblozyl, трябва да се оценят причинните фактори (напр. епизод на кървене). Ако се изключат типичните причини за загуба на хематологичен отговор, трябва да се обмисли увеличаване на дозата, както е описано по-горе за лечението на съответното показание (вж. Таблица 2 и Таблица 3).

Преустановяване

Приложението на Reblozyl трябва да се преустанови, ако нуждата от трансфузии при пациентите не намалее (при пациенти с трансфузионно зависима β-таласемия), или Hb не се повиши спрямо изходното ниво в отсъствие на трансфузии (при пациенти с трансфузионно независима β-таласемия) или нуждата от трансфузии не намалее, включително без увеличение от изходното ниво на Hb (за пациенти с МДС) след

9-седмично лечение (3 дози) при максималното дозово ниво, ако не са открити алтернативни обяснения за липса на отговор (напр. кървене, операция, други съпътстващи заболявания) или ако в даден момент възникне неприемлива токсичност.

Специални популации

Старческа възраст

Не се налага коригиране на началната доза Reblozyl (вж. точка 5.2). Данните за пациенти с β-таласемия на възраст ≥ 60 години са ограничени.

Чернодробно увреждане

Не се налага коригиране на началната доза при пациенти с общ билирубин

(BIL) > горната граница на нормата (ГГН) и/или аланин аминотрансфераза (ALT) или аспартат аминотрансфераза (AST) < 3 × ГГН (вж. точка 5.2).

Не може да се направи конкретна препоръка за дозата при пациенти с ALT или AST

≥ 3 × ГГН или с чернодробно увреждане според общите терминологични критерии за нежелани събития (Common Terminology Criteria for Adverse Events – CTCAE) степен ≥ 3 поради липса на данни (вж. точка 5.2).

Бъбречно увреждане

Не се налага коригиране на началната доза при пациенти с леко или умерено бъбречно увреждане (изчислена индивидуална скорост на гломерулна филтрация [eGFR] 30 до 89 ml/min).

Не може да се направи конкретна препоръка за дозата при пациенти с тежко бъбречно увреждане (индивидуална eGFR< 30 ml/min) поради липса на клинични данни (вж. точка 5.2). Ето защо тези пациенти трябва да се проследяват внимателно за нежелани реакции и корекцията на дозата трябва съответно да се контролира (вж. Таблица 6).

Педиатрична популация

Няма съответна употреба на Reblozyl в педиатричната популация за показанието миелодиспластични синдроми или в педиатричната популация под 6-годишна възраст за β-таласемия. Безопасността и ефикасността на Reblozyl при педиатрични пациенти на възраст от 6 години до под 18 години все още не са установена при β-таласемия. За неклинични данни вижте точка 5.3.

Начин на приложение

За подкожно приложение.

След реконституиране Reblozyl трябва да се инжектира подкожно в горната част на ръката, бедрото или корема. Точният общ обем за прилагане от реконституирания разтвор, необходим за пациента, трябва да се изчисли и бавно да се изтегли от еднодозовия(те) флакон(и) в спринцовка.

Препоръчителният максимален обем от лекарствения продукт за всяко място на инжектиране е 1,2 ml. Ако се изисква повече от 1,2 ml, общият обем трябва да се раздели на отделни инжекции с подобен обем и да се приложи на отделни места, като се използва същото анатомично място, но от другата страна на тялото.

Ако са необходими няколко инжекции, за всяка подкожна инжекция трябва да се използват нова спринцовка и нова игла. Не трябва да се прилага повече от една доза от флакон.

Ако разтворът Reblozyl е бил оставен в хладилник след реконституиране, той трябва да се извади от хладилника 15-30 минути преди инжектирането, за да достигне стайна температура. Това ще направи инжекцията по-малко неприятна.

За указания относно реконституирането на лекарствения продукт преди приложение вижте точка 6.6.

Противопоказания

Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества, изброени в точка 6.1.

Бременност (вж. точка 4.6).

Пациенти, при които е необходимо лечение за контролиране на растежа на екстрамедуларни хематопоетични (ЕМХ) образувания (вж. точка 4.4).